Никора Маджиров: Сенките ни отминават
СЕНКИТЕ НИ ОТМИНАВАТ
Един ден ще се срещнем
като корабче от хартия и
диня, която се охлажда в реката.
Неспокойствието на света ще
бъде със нас. Със дланите
ще затъмним слънцето и със фенер
ще се доближаваме.
Един ден вятърът няма
да промени посоката.
Брезата ще изпрати листа
в нашите обувки пред прага.
Вълците ще тръгнат след
нашата невинност.
Пеперудите ще оставят
своя прашец върху нашите образи.
Една старица всяка сутрин
ще разказва за нас във чакалнята.
И това, което казвам, е
вече казано: чакаме вятъра
като две знамена на границата.
Един ден всички сенки
ще ни отминат.
Превод от македонски: Роман Кисьов