ОРГИЯ
Дъното е пълно с тъмнина,
без ръбове е просторът,
натрошава се сиянието
на една бяла галактика.
Но когато ни се струва,
че хребетът на света
е прекършен от тъмно изобилие,
започва да струи
музиката на елементите.
Със древна свежест са пълни водите.
Една сляпа звезда
повторно намира своята зеница,
нежната искра
във мрака на материята,
и гледа, всевиждащо, в нас
Божието око.
Но къде се изгуби,
къде се залута моята целувка
във онази мътна врява,
от която поникна една млада
и непрозирна гора?
Ето, едно Дете
през гъсталаците на кръвта,
преди да му бъде изговорено името,
пробива път между натрупаните сенки и пее,
от което повторно заяква
изтощеният свят.
Неговият нараснал глас
извежда заскиталите души и звезди,
пастирите и стадата
на чисто,
върху сините ливади на небето.
Превод от македонски: Роман Кисьов