Из цикъла „Посоките временно“
1
Какво ли напредва по посоката на мрака?
Освен пръсти
Опипващи
Вкуса на светлината.
2
Посоките са превзети от въоръжения грабеж,
нахлуват съкровищата на сърцето
Затова често заеква
Произношението на куршумите,
И трудно се тълкува изкуплението на
Държавните измамници.
3
Посоките са заливът на Фрагментите,
Пречупване на солеността в чашата на живота,
Отделяне на семейните снимки от картите на
Нощта и деня...
Посоките боледуват със заминаващите,
От дълбочината на ямата,
Посоките пищят от страх,
При откриване на болката.
4
Мракът остава мрак,
И стадата на колебанието обхващат посоките..,
Какъв блясък,
Колко много светлина,
С величието си се превръща в писта за душите,
Способен да краси безсмислието във въображението на сънищата,
Всичките посоки са крепости за воя,
В съзнанието на мъртвите.
5
Колко той е извън изкушенията на златото,
В пясъчната вихрушка,
Това ми е казал моят двойник,
Вслушвайки в речта,
За да проумее тайната на природата и вещите,
Но вятърът го раздрусва по време на нощното събуждане,
В разрухата на посоките.
Превод: Хайри Хамдан