Дъждовник
Живее край река
и често се оглежда в нея,
като в ласкави очи на майка, друг път –
като в свое огледало.
Сравнява камъните със петната си,
присмива се, понякога му става жал за рибите,
които са безкраки.
Стъмни ли се, протяга той език нагоре,
към звездите,
със острото си зрение облизва близките обекти.
Щастлив ли е животът на дъждовника?
Това не знае нито той, нито реката.
Нито дъждът, опитващ се да види
черните петна или пък жълтите
ще победят на шаха по дебелата му кожа.
Вероятно ще се разбере
от количеството на отровата,
която тайно е събирал във жлезите си,
която той ще отдели, щом върху гладък камък
го настъпи някой.
Ако е щастлив, ще се обърне,
ще намери сили да изтича
до реката.