Диптих
* * *
Кимерийска нощ. Стръмнина
и на сляпо следвам черния овен.
Нито клонка нито корен да се заловя
скърцат костите ми.
Вятърът довява сухи лаврови листа
и една забрадка-прилеп прошумолява
и ме стряска.
Не е място за деца – какво правя тук
с късите си панталонки и стригана глава
и жални викове търсейки мама.
Никакъв отговор.
Освен ако е отговор
мирисът на потна мишница
и уханието от вътрешната стая
където държахме ябълките
тъй както миришеше на 20 декември 57-ма
вторник следобяд
и вън беше започнало да пада сняг...
Улови ме!
Чувствам дълбоко кукичката на плача
сладка кръв в гърлото ми
и се оставам на черната въдица
кървящ цяла нощ
спомени които мислех за зараснали
Кимерия – според гръцката митология страната, където е вечна нощ.
* * *
- Ти няма да умреш.
- Сложи дърва в огъня.
- Умират ли майките? Не умират.
- Не. Гледай да не се изгориш.
- А на Николас майка му защо умря?
- Беше болна, болеше я горката.
- А теб като те болеше зъбът?
- Друго зъбът. Никой не умира от зъб.
Айде да си играеш.
- Не искам. Искам да не умреш.
- Стига де. Подай ми тавата.
- Баба обаче ще умре.
- Ще си голям тогава, не се бой.
- Колко голям?
- Мъж. Ще си имаш жена и деца.
Може и внуци.
- А ти каква ще си тогава?
- Като баба ти. Старица.
- Като баба? Беззъба и с едно око...
Ти няма да бъдеш така. И няма да умреш.
Ще умреш ли?
- Няма да умра. Донеси ми тенджерата.
- Ако умреш, ще умра и аз, да знаеш.
- Пепел ти на езика. Не приказвай такива работи.
- Ако умреш, ще умра и аз. Чуваш ли?
Чувам те. Лъжецо.
Дори едно детско обещание не можа да удържиш.
Превод от гръцки: Яна Букова