Едвард Коцбек: В опожареното село
В ОПОЖАРЕНОТО СЕЛО
Облягам се на стената,
все още гореща
от дългия пожар,
никъде жива душа,
никъде следа от злодея,
земята пропада,
вселената се разпада,
звездите угасват.
Изведнъж се разнася
мирис на теменужки,
дочувам нежни гласове,
тревата се изправя
за нови стъпки,
пепелта се обгръща
за нова твърд.
Изворът клокочи
в каменното корито,
котката се връща
на обгорения праг,
аз раста все повече
и повече, ставам великан
и вече гледам ужаса
през рамо.
Превод от словенски: Людмила Миндова