Иво Рафаилов: следобедна дрямка
следобедна дрямка
наумих си да преброя
останалите ми близки
и със свободната си ръка
обръщах страниците на дъблинчани
така се случи да се разбудя с разтворени пръсти
с отпечатан на бузата опразващ се празен лист
златният иначе франк бе заел свойствата на прахта
посребрявайки косите и сенките в стаята
а зад завесите се оттичаше
песен въртяна по радиата
на отминаващи автомобили
и според нея никой никога не напусна
отливът не отнесе кораб далече
приливът не го разби на брега
по замръзналия океан
жълти фарове кръстосваха
в търсене на сполучливо отражение