Патриций на духа
патриций на духа
сред жизнерадостната
глъч на плебса
– ти – La principessa –
аристократка на намереното време
(градът е
сив бетонен кит –
в стомаха му:
душите – стръвни в кръвни-
те телца: безстрашни хомункулуси или
туптящи метастази…)
отдалечена
равно
от непавираната
метафизика на тротоарите
и диалектиката
на отскубнатите
като вени улици
се приближаваш – ти –
най-истинска
La principessa
от танц и
трансцедентен звън
на думи и мълчания
изтриваш
с меката усмивка на смеха
самата същност на деня – обрасъл с корените на
измислени тревоги
или в подножието на забравени наслади
разпаметяваш спомена за този свят
– хербарий кехлибарен с пеперуда –
... и оживява мисълта
от твоето движение зефирно
вдъхновена...