Ацо Шопов: Тялото е неподвижно, а кръвта не мирува

Ацо Шопов

ТЯЛОТО Е НЕПОДВИЖНО,

А КРЪВТА НЕ МИРУВА

Тялото е неподвижно, а кръвта не мирува,

кръвта удря по вените вкаменени

и се разпръсва на хиляди капки.

Капките се превръщат в ситна червена прах,

която беснее във тялото като метежна виелица

и стоя прикован от стаена надежда или от някакъв

атавистичен страх.

Тази невиждана битка, Господи, как ще завърши –

цялото тяло се превива и руши,

тази битка между кръв и камък, между камък и кръв.

Но червената метежна виелица на кръвта избухва в пламък,

като пожар избива през вените вкаменени

и се изкачва на световния Хисар – на най-високия му връх.

От върха на световния Хисар гледа целия свят:

Тялото на света е измъчено от черно-сиви привидения-пепелища,

но неговата кръв удря по вените от всички страни,

дълбае старите и отваря нови рани.

Кръвта на света страшен вятър стана

и към старото тяло отмъстително хвърля закана.

Тази невиждана битка, Господи, как ще завърши –

цялото тяло на света се превива и руши,

руши се тялото на света – неподвижно и измъчено от черно-сиви

привидения-пепелища

и като огън гори над всички висини и новородени светлини.

Тялото е неподвижно, а кръвта не мирува.

Кръвта своя страшен пир пирува.

Превод от македонски: Роман Кисьов