ТЯЛОТО Е НЕПОДВИЖНО,
А КРЪВТА НЕ МИРУВА
Тялото е неподвижно, а кръвта не мирува,
кръвта удря по вените вкаменени
и се разпръсва на хиляди капки.
Капките се превръщат в ситна червена прах,
която беснее във тялото като метежна виелица
и стоя прикован от стаена надежда или от някакъв
атавистичен страх.
Тази невиждана битка, Господи, как ще завърши –
цялото тяло се превива и руши,
тази битка между кръв и камък, между камък и кръв.
Но червената метежна виелица на кръвта избухва в пламък,
като пожар избива през вените вкаменени
и се изкачва на световния Хисар – на най-високия му връх.
От върха на световния Хисар гледа целия свят:
Тялото на света е измъчено от черно-сиви привидения-пепелища,
но неговата кръв удря по вените от всички страни,
дълбае старите и отваря нови рани.
Кръвта на света страшен вятър стана
и към старото тяло отмъстително хвърля закана.
Тази невиждана битка, Господи, как ще завърши –
цялото тяло на света се превива и руши,
руши се тялото на света – неподвижно и измъчено от черно-сиви
привидения-пепелища
и като огън гори над всички висини и новородени светлини.
Тялото е неподвижно, а кръвта не мирува.
Кръвта своя страшен пир пирува.
Превод от македонски: Роман Кисьов