Марк Странд: Хранейки се с поезия
Хранейки се с поезия
Мастило се стича от ъгълчетата на устата ми.
Няма щастие като моето.
Нахраних се с поезия.
Библиотекарката не вярва на очите си.
Очите й са тъжни
и тя върви с ръце прибрани в джобовете.
Стихотворенията свършиха.
Светлината е мъждива.
Кучетата са на долния етаж и се качват.
Очните им ябълки се въртят,
русите им крака горят, като съчки.
Горката библиотекарка започва да тропа с крака и плаче.
Тя не разбира.
Когато падна на колене и оближа ръката й,
тя пищи.
Аз съм нов човек.
Ръмжа срещу нея и лая.
Лудувам с радост в книжовната тъма.
Превод от английски: Пейчо Кънев