БОЛНИЯТ
Живях на сушата в студени мъртви стаи,
в тях плачеше немилостивото море
и гниеха хрущялите на времето –
старици носеха чинии с макарони,
а старците сумтяха и трепереха от гняв.
Валеше дъжд навън, а после не валеше,
гърмеше телевизорът, въздишаше пердето
и въздухът се пълнеше с притоплени лъжи.
(Как исках да избягам, да се махна!)
Но чуйте ме, поети, акостирали в брадите си –
кажете ми: какво да правя с времето?
Какво да правя с този мил зяпач,
излязъл да се поразходи след вечеря
и тъй внезапно грохнал, че не смогва
да тръгне по обратния си път?
Аз днес съм болен, поносимо болен.
И жестовете ми висят като акрополи във въздуха.
Морето в стаята ми пее като мида.