Мирослав Христов: Птиците
Птиците
виждам
чувам
мълча си
изучавам
законите
на птиците
които летят безотговорно
над главата ми
над блока и антените
над леглото ми
вече цял час
откакто се смея
думите на молитвата
са прозорците през които
вали, излиза дима от цигарите
пускам си песен на Tricky
първият закон гласи:
събуждай се!
кафето е гъсто и плувам
в очите,
отворени широко
изгряват зениците
притаени в обвивката
на променливия Мен
втори закон:
мълчи!
вече повече от час
откакто се смея
забравям всичко, което съм знаел
за крилата им, ангелски,
не разбирам смисъла на летенето
а граници няма
все тая картина
на жената с пищния бюст
трети закон:
вали!
захарта е полепнала
по сухите устни, пръсти
търсят тялото ми, то е до мен
значи не съм сам
имам с кого да играя
на криеница
дъждът напълни чашите
да пием,
за да порастнем!
четвърти закон:
огрявай!
песента продължава
да отронва листата
от клоните
от високо се виждам
в гнездото е топло,
отворил съм човка
петият закон:
лети!
продължавам да се смея
светът е обърната маса
на която сме откъснали краката
за да видим как е там долу,
в кухнята
готвачът се бори с птиците
които не искат
да свършат в KFC.
Из "Череша с гравитация"