Хели Лаксонен: Крава и бреза
Хели Лаксонен: КРАВА И БРЕЗА
Превод от фински: Росица Колева и Марин Бодаков
Художник: Силвия Калоянова
Издателство Фабер
Велико Търново, 2015 г.
Стихотворение за душата
запазих си билет за влака
във вагона за домашни любимци
щеше ми се и душата ми да си има място
срещали ли сте душата ми
тя е градинска краставица
с увивна снага
има чиста престилка и звънък смях
в тъмна кола е гримирала очите си
опипом и по памет
имаме си саксийно цвете на перваза в купето
и много работа до Пиексямяки
лукаво отговаряме на съобщенията на машиниста по
високоговорителя
с душата си не зная скука
ужас разбира се
и копнеж
и смущение
тягост не
и ако зависеше от нея
всеки тюлен щеше да има пижама
всеки баща дете
Часовникът по пладне отново бие за сбогом.
Не ни е дадено
не е позволено да си свием гнездо
преди
да сме се научили
да взимаме правилното палто от гардероба
да усещаме
кое е собствена мечта
кое е чужда.
Безпосочни
Подслонила съм ято от хиляда чавки
и всяка иска
да грачи в различна провинция
да можеше веднъж
да можеше веднъж поне две да потеглят в една посока.
Сутрин е тихо
спят на американските липи в църковния парк
бих могла да правя каквото ми скимне
но съм толкова изтощена
от всичките желания
на клона просто се облягам
на чавкиното рамо.
Разпознавам те, разбира се
Кой те застави
да навлечеш върху себе си костюм на лисица
като си толкова сладък отвътре?
Ципът ти е заял на гърба
а не даваш да ти помогна.
Тайно изрязвам дупка на хълбока
и леко опипвам с лапа.
Знаех си!
Там има коприненогладка свинска опашчица
и влажничка обичлива зурла.
Никой закон не забранява
да се преструваш на хищник
но това не помага срещу мъката
ако никой не смее
да те заговори без вълчия си кожух.
Смърт, стара непрокопсанице
Привет, смърт, ти си мизерна бабка!
Лесно ти е да дебнеш зад ъгъла и
да изникнеш точно когато най-малко питат за теб,
да отведеш най-личния мъж,
най-добрата жена, детето с най-гладкото челце,
най-гушкавата мама,
отнасяш, без да те видят,
без да погледнеш назад, без да се върнеш на местопрестъплението
в някоя пещера, дето смърди на картофена изба,
откъдето до земната повърхност
никога не се е чувал нито звук.
Вземи се засрами малко.
Ако си честна жена, ще се покажеш,
ще доведеш обратно всичките поред,
лично ще ни помолиш за прошка и
до края на живота си ще плащаш компенсации, до последния грош.
