Хели Лаксонен: Крава и бреза

Разпознавам те, разбира се

Кой те застави

да навлечеш върху себе си костюм на лисица

като си толкова сладък отвътре?

Ципът ти е заял на гърба

а не даваш да ти помогна.

Тайно изрязвам дупка на хълбока

и леко опипвам с лапа.

Знаех си!

Там има коприненогладка свинска опашчица

и влажничка обичлива зурла.

Никой закон не забранява

да се преструваш на хищник

но това не помага срещу мъката

ако никой не смее

да те заговори без вълчия си кожух.

Смърт, стара непрокопсанице

Привет, смърт, ти си мизерна бабка!

Лесно ти е да дебнеш зад ъгъла и

да изникнеш точно когато най-малко питат за теб,

да отведеш най-личния мъж,

най-добрата жена, детето с най-гладкото челце,

най-гушкавата мама,

отнасяш, без да те видят,

без да погледнеш назад, без да се върнеш на местопрестъплението

в някоя пещера, дето смърди на картофена изба,

откъдето до земната повърхност

никога не се е чувал нито звук.

Вземи се засрами малко.

Ако си честна жена, ще се покажеш,

ще доведеш обратно всичките поред,

лично ще ни помолиш за прошка и

до края на живота си ще плащаш компенсации, до последния грош.