Йосип Ости: От непосилна тъга се смеехме по-силно от всякога или само на картичка Любляница е зелена и дълбока
ОТ НЕПОСИЛНА ТЪГА СЕ СМЕЕХМЕ ПО-СИЛНО ОТ ВСЯКОГА ИЛИ САМО НА КАРТИЧКА ЛЮБЛЯНИЦА Е ЗЕЛЕНА И ДЪЛБОКА
един ден мъжът ти звънна
за да каже
че тук и тук
тогава и тогава
заради теб
ще скочи в любляница
ти звънна на мен
и заедно отидохме да го извадим от водата
на другия ден ти звъннах аз
за да ти кажа
че тук и тук
тогава и тогава
заради теб
ще скоча в любляница
ти се обади на мъжа си
и заедно дойдохте да ме извадите от водата
на третия ден ти се обади на мъжа си и мен
за да кажеш
че тук и тук
тогава и тогава
заради нас двамата
ще скочиш в любляница
ние си звъннахме един на друг
и заедно отидохме да те извадим от водата
и това се повтаряше
от ден на ден
в същото време
на същото място
вече си имахме постоянна публика
подминавайки аплодисментите и подсвиркването на хората
заедно отивахме в градината на ресторанта до любляница
пиехме
вдигайки наздравици един за друг
сушахме дрехите си на слънцето
и дълго и гръмко се смеехме
превръщахме се в легенда
макар че любляница е плитка
и в нея отдавна не се е давил никой
Превод: Людмила Миндова