В библиотеката
на Октавио
Има една книга със заглавие
„Речник за Ангели”.
Никой не я е разтварял от петдесет години.
Знам това, защото когато го направих,
кориците изскърцаха и страниците
се разпаднаха. В нея открих,
че ангелите преди са били толкова много,
колкото са сега мухите.
Небето привечер
е било препълнено с тях.
Трябвало е да размахваш ръце
за да се отървеш.
Сега слънцето сияе
през високите прозорци.
Библиотеката е тихо място.
Ангели и демони се гушат
в мрачните, неразтворени книги.
Великата тайна лежи
на някой рафт, който госпожа Джоунс
подминава всеки ден.
Тя е много висока, затова държи
главата си наведена, като че слуша някого.
Книгите шепнат.
Аз не долавям нищо, но тя чува.
Превод от английски: Пейчо Кънев