ЛУНАТА
Луната винаги свети напразно
и войните никога не започват без причина,
но онзи, който си тръгва, и другият, който остава,
са в еднаква степен жертви на случайност.
Тъй че погледни ме в очите,
докато си стягаш багажа
и ми кажи „довиждане“.
Без съжаление
изпуши с кеф последната си цигара,
докато влакът потегля,
понеже истината е дете на съжалението,
а аз не искам да съм твоя истина.
После затвори очи,
целуни ме,
докато металът от целувките ти се топи във вените ми
и изчезва в безразличието на луната,
понеже влакът вече наближава гарата,
сега е време да се каже – красотата е дете на невъзможното
и става възможна единствено в бездната на отчаянието,
където моята кожа
е измислица на земята
в момента, в който ти
стъпкваш цигарата си с обувка
и ставаш вечна.
Прожекторите угасват
върху скулптурата на пълнолунието
в опустялата гара
в момента на изстрел.
Превод от английски: Людмила Миндова