Мухсин Имади: Луната

ЛУНАТА

Луната винаги свети напразно

и войните никога не започват без причина,

но онзи, който си тръгва, и другият, който остава,

са в еднаква степен жертви на случайност.

Тъй че погледни ме в очите,

докато си стягаш багажа

и ми кажи „довиждане“.

Без съжаление

изпуши с кеф последната си цигара,

докато влакът потегля,

понеже истината е дете на съжалението,

а аз не искам да съм твоя истина.

После затвори очи,

целуни ме,

докато металът от целувките ти се топи във вените ми

и изчезва в безразличието на луната,

понеже влакът вече наближава гарата,

сега е време да се каже – красотата е дете на невъзможното

и става възможна единствено в бездната на отчаянието,

където моята кожа

е измислица на земята

в момента, в който ти

стъпкваш цигарата си с обувка

и ставаш вечна.

Прожекторите угасват

върху скулптурата на пълнолунието

в опустялата гара

в момента на изстрел.

Превод от английски: Людмила Миндова