Алеш Дебеляк

Алеш Дебеляк е роден на 25 декември 1961 г. в Словения. След дипломирането си в Люблянския университет, където следва сравнително литературознание и философия, защитава дисертация по социология на културата в САЩ. Бил е стипендиант на „Фулбрайт” в Калифорнийския университет в Бъркли, специализирал е в Будапеща, Италия, Виена. Бил е гост-преподавател в Северозападния университет в Чикаго. Автор е на 14 есеистични и 9 поетични книги. Сред есеистичните му книги са: „Меланхолични фигури” (1988), „Постмодерният сфинкс” (1989), „Тъмното небе на Америка” (1991), „Мракът на идолите” (1994), „Форми на религиозното въображение” (1995), „Върху руините на модерността” (1999), „Балкански мост: есета за литературата на югославската Атлантида” (2010). Поезията му е включвана в редица антологии и е превеждана на много езици, а сред най-известните му стихосбирки са: „Имената на смъртта” (1985), „Речник на тишината” (1987), „Минути на страха” (1990), „Град и дете” (1996); „Незавършени оди” (2000), „Контрабандисти” (2009), "Как да бъдеш човек" (2015).Носител е на престижни национални и международни награди за поезия, сред които Йенкова и Прешернова награда, отличието Посланик на знанието на Република Словения, израелската награда „Мириам Линберг” и други. На български език през 2013 г. е публикувана книгата му с избрани стихотворения "Край на носталгията".

Загива в катастрофа на 28 януари 2016 г.