Камен Костов: Изгубено стихотворение
изгубено стихотворение
...и плуват в мене толкова стихотворения
и търсят брод към недокоснатия бряг
за да остане най-красивото несътворено
като узрял но неоткъснат плод
умират хората със незатворени очи
за да докоснат с погледа си времето
стаили вечната надежда на света
във красотата на несътвореното
и незатворени очи е най-красивото
несътвореното..
.