РАЗСТОЯНИЕТО ДО ТЕБ
днес сякаш всичко лекичко си отива от мен
и върху теб се наслагват белите листа на есента.
почти забравих как изглежда ръката ти, с фини нерви,
скрити в моите юмруци преди толкова време.
бих искала раздялата да не прилича на нощ,
в която ръцете се люлеят многократно над нас,
докато телата спрат
и тръгването ми е твое тръгване.
(всичко лекичко си отива от мен
моля те – да слушаш как се променя есента.)
шумът на града, когато тичаме, онази зима със сняг,
който се топеше в дланите. ти духаше в тях и аз се приближавах все повече
*
днес беше първата сутрин без теб,
с дългите улици, от които хората се издигаха един по един.
тласнах твоята нощ по-нататък
оттогава обиколих града, сънувах как се издигам
над улиците. навсякъде беше той. навсякъде беше ти. навсякъде беше зима.
Превод от румънски: Лора Ненковска