ЦИКЛАМИ
- Най-малките най-високо ще израстат. Най-хубаво е да следиш как растат – съветва ме старата цветарка при избора на циклами.
Преди няколко дни видях една долина с циклами. Приличат ми на пеперуди, които са решили да останат вечно закачени на дръжките на цветовете. Обещах си, че когато се върна в града ще посетя пазара за цветя и ще се почерпя с една саксия.
- Постави ги до прозореца. Хем хората отвън ще имат красива гледка, хем и цикламите ще си гледат навън. Ако няма нужда, въобще не спускай щорите… Някак така гласи вторият съвет.
Взимам най-малките циклами, плащам и поздравявам за довиждане. Поставям саксията в малкото пространство между работната маса и прозореца.
Давам вода
на цвета, а после от
чашата пия.
Навреме си спомних за третия съвет: цикламата не иска много вода.
Гледам цикламчетата, но ги гледам само аз. Толкова са малки, че отвън не се виждат. За съжаление и цикламите не могат да видят новите облаци, които се трупат на небето.
Лунният сърп
насича облака на
малки снежинки.
Толкова е красива гледката ми, че решавам да не излизам вечер. Оставям щорите отворени, както ме съветваше цветарката. Разтварям до край завесите и угасям светлината. Сядам на леглото, завивам се с одеалото. В мрака наблюдавам падането на снежинките и ми се струва, че както бавно пада снегът, така бавно растат и цикламите. Почти незабележимо и съвсем спокойно. Все пак, казвам си, само така ми се струва.
Телефонът звъни и отивам в дневната стая. След половинчасовия разговор с приятеля, се връщам в стаята. Стъписвам се.
И цикламите
са израснали за да гледат
как пада снегът.
От книгата "Ехо от вълни" (2009)
Превод от македонски: Роман Кисьов