Чарлз Симич: За скуката
За скуката
Аз съм детето на вашите дъждовни недели.
Гледам как времето пълзи
по тавана,
като осакатена муха.
Денят може да продължи вечно,
ако си правиш топчета от хляб,
ако чакаш клона
на сухото дърво да помръдне.
Тишината ще се усили,
небето ще потъмнее,
докато баба плете
с кълбо от черна прежда.
Знам, че и в Рая е същото.
В класните стаи на вечността,
ангелите седят като отегчени деца,
с наведени глави.
Превод от английски: Пейчо Кънев