Познание
как те познавам
как те изгубвам
и как те прегръщам...
лудостта ми е пумпал
навит до тонална безкрайност
от това хвърковато движение в спирала
булеварди
площади
и улици
разпилявам се в низ от подробности
сред мъглите които са двойното було
на самотните пешеходци блуждаещи
любовта ти е онзи прекрасен часовник
циферблатът му – нежна окръжност от алефи
часовете описва – опасва
с възклицания
и радости
как те познавам
как те изгубвам
и как те прегръщам...
и как не разбирам живота такъв –
малодушен
престорен
сякаш някой случаен чирак
занаята си дяволски в нас упражнява
на струнна китара от минали разриви
как те обичам...