ЕЗЕРО КРАЙ МАНАСТИРА
Черни конници, бели конници.
С лица на светци – на стената сурови войници.
Вълна до вълни. Кон до коне. Чер арапин ги гони.
Мома застанала на брега, брегът се рони.
На брега залюлян, девойка млада.
Слънцето се спуска на копие от балада.
Вятър конник, ветрове конници.
Връстници сме, водо, от два свята двойници.
Водо, извираща от сърце на фреска,
гърлото ми е от слънце, очите гроздови от треска.
На брега залюлян, девойка млада.
Слънцето умира на копие от балада.
Къде изчезна словото, което всякак те търси и крета,
да звънне в тебе златна монета.
Водата се връща във фреската на зида.
С нея и словото и пламъка на рида.
Превод от македонски: Роман Кисьов