крит
времена които са посветени на тишина
хора гледат през празнина
по-голяма от тях самите
всички светлини на кания изгасват едновременно
това е твоето собствено отражение
което играе в огледалото на нощта
на стените хващаш собствената си сянка
всеки знае,
че всички часове идват до един край
с малката стрелка зашита до голямата
последната церемония на която човек присъства
е собствената му смърт.
Превод от английски Иван Христов