дюни
замириса на есен
помъдрява светът
тя се къпе
измива
на цигари дима
от добрата си кожа
осенена от срам
и смеха на светулки
във среднощния храм
тя не знае че знае
най-великия грях
да извира от нищо
да загърбва вини
да е бисерна плесен
да трепти да трепти
на върха на шишарките
да пулсира в мъгли
като светъл прозорец
сред световния мрак
в океанското дъно
край лазурния бряг
сред кошутния ритъм
на била и ели...
замириса на есен
и навън пак ръми