ЕХО ОТ ВЪЛНИ
Цяла сутрин съм под водата. Гмуркам се, за да търся миди. Потъвам дълбоко, за да наблюдавам нюансите на синьото. После се гмурвам, за да събера нови цветни камъчета за аквариума, който все не купуваме...
За следващите гмуркания вече преставам да търся причини. Има някаква особена тишина в морето. Струва ми се позната от някъде.
Гмурнат под водата
все ми идва да се
свия като ембрион.
Все пак ми трябва въздух. Излизам на повърхността и виждам как ми махат от брега. Станало е време за обедна почивка. Когато е най-горещо, тогава правим лятната сиеста.
След като си взех един душ и се освободих от солената вода, полумокър лягам в постелята и си затварям очите. Въпреки че желая бързо да потъна в съня, отвътре чувам един звук, който ми е познат от някъде:
Ехо от вълни...
ушите са запушени
с морска вода.
От книгата "Ехо от вълни" (2009)
Превод от македонски: Роман Кисьов