Мъжът на дървото
Излязох на балкона, за да подишам чист въздух и какво да видя...
На дървото срещу мен стои човек.
Никога през живота си не съм виждал нещо толкова необичайно. Виждал съм, разбира се, деца, които се катерят на игра или възрастни мъже да берат череши, но този човек просто си седеше там, клекнал между два клона, и гледаше към мен. Първоначално помислих, че е крадец и рекох да го прогоня с викове, но после се вгледах по-внимателно в лицето му и видях колко спокойно изглеждаше то. Почувствах се неудобно и седнах на пейката, преструвайки се, че подреждам нещо по земята. Така силно се надявах, когато се изправя, да видя, че той вече си е отишъл или поне, че гледа надругаде, но не, мъжът на дървото все още беше там, и ме гледаше със същото спокойствие и безразличие.
- Хей, какво... – извиках аз, но гласът ми се пречупи под неподготвената ми душа.
- Какво търсиш там – успях да продължа. Нищо. Дори не трепна.
Обърнах се и видях, че вратата на балкона е заключена. У нас нямаше никой. Останахме сами с непознатия, вторачени един в друг. Изведнъж започнах да плача, без да знам защо. И колкото повече го гледах в очите, толкова повече ми се ревеше. Стигнах момента, в който човек осъзнава, че повече не може да плаче, но го подминах. Свръхестествени вълни на ридание ме обземаха и аз целият треперех. Тогава го видях как слезе от дървото и изчезна някъде в нощта. Останах сам, а скръбта ми утихна. Свалих от простора дънките и ризата си, и ги занесох вътре, за да ги изгладя, защото утре имам интервю за работа. Надявам се повече да не видя мъжа на дървото.