Образи
видимото
е всичко
когато една чаша пада и се чупи
прозорецът се отваря към миналото
а вратата към бъдещето е красива
не ножицата на шивача дава форма на плата
а тялото
докато вятърът изпълва пропастта
с безнадеждния си глас
течащата от прерязана вена кръв
се оформя в празнотата
знаем ала не можем да развалим
навития да звъни часовник
показващ времето което не ни принадлежи
желанието
разпръсвайки се в дните и нощите
идва на себе си сплашвайки съня
крясъкът е изображение на болката върху устните
дори да заразява и смъртта и желанието
е като ножа
разкъсал мъглата
прегърнал мъката
разлюлял се в тъмнината
сянката на стената
извиква мъката на гънката на пердето
на истината
невидимото
е нищо
Превод от турски: Сибел Мустафа