Братовчедката
Обичам третата си братовчедка.
Тя пуши много, говори много, а
когато й е тъжно, се напива –
почти до излагане.
“Ти си добро дете!” – казва.
А тя е лоша жена, макар да е
с три години по-малка от мен.
Но е страхотна братовчедка.
Обичам да я снимам – излиза
странно или грозно
на всичките ми фотографии.
Познавам я отдавна.
От 98-ма живее в стаята ми
под формата на бебешка снимка.
Тя е и седемгодишното
момиченце
с майка ми и баща ми
на о-в Тасос
от семейните албуми.
Обхождам света й,
докато нея я няма. Приятно е:
в стаята й, в компютъра й
(пълен с фотографии,
на които е излизала чудесно).
Кучето й е добра компания
(макар по принцип да е кавгаджия).
Дядо й,
баба й,
майка й,
леля й
и всичките ни лели
също са страхотни.
Когато си тръгвах,
тя ми подари сандвичи
за из път.
Запазих фолиото и трохите,
за да ми напомнят,
че я обичам.