1.
езеро от бавните сълзи на
богородицата
обърната с глава надолу като обесена за глезена
(или това са просто капките, спуснали се по
дръжката на чадъра ти, небережно носиш
чадъра си, предупреждавам те)
когато
отново се изправим пред очите й
ще са нагазили колоните на храма
като щастливи слонове сред тихо езеро
виж
кремавите мокри роби
на ангелите - вече лилии
виж
панделката в месинговата халка на портата
е непохватна платноходка
2.
навън валеше
и понеже нямахме чадър
или пък имахме чадър, но в друга някаква история
се подслонихме в утробата на храма
това е дъното, ти казвам,
и път нагоре няма, няма, нямаааааа
сега ще си обърнем очите на гърба и ще се заровим
калкани в калните основи
отгоре слонове ще разлюляват пластове
и лилиите ще заплитат изхода
а може някой горе да завърже портите
с коприна, но нас едва ли ще ни има
да се порежем на влакното или
да го прережем във весела глупашка сигурност
да не говорим...
наистина - нима са ни потребни тука хляб и вино
музика в зелените мехури на дълбока тиня
избърсваме грижливо люковете всяка сутрин
с обратното на перката
говорим си прилично
както някога
усмихваме се стилно
и всеки жест - премерен с опита
на животинки
питомни
или пък диви
да му се невиди -
заради един чадър