Чарлз Симич
Чарлз Симич е роден на 9 май 1938 г. в Белград. През 1953 г. заминава заедно с майка си и брат си най-напред за Франция, а после за САЩ, където бащата вече се е установил. Въпреки че първата му голяма среща с поезията е на френски език в парижкото училище, докато очакват уреждането на документите си за САЩ, Симич започва да пише стихове на английски и се превръща в едно от най-значимите имена в американската поезия след ІІ световна война. Публикува първите си поеми през 1959 г. на двайсет и една годишна възраст. През 1961 г. се записва в американската армия и за две години е изпратен с военния корпус в Германия и Франция. След завръщането си в Щатите записва специалност лингвистика в университета в Ню Йорк и сключва брак с модната дизайнерка Хелън Дъбин. Първата му стихосбирка „Какво казва тревата” е публикувана през 1967 г. През 1973 г. университетът в Ню Хемпшир го кани като гост-професор, където преподава и досега. Публикувал е над шейсет книги в САЩ и чужбина, от които около двайсет стихосбирки. Сред най-известните са: „Някъде край нас камъкът си прави записки” (1969), „Разчленяване на тишината” (1971), „Бяло” (1972), „Школа по мрачни мисли” (1978), „Безкраен блус” (1986), „Светът не свършва” (1989), „Книга на боговете и дяволите” (1990), „Хотел Безсъние” (1992), „Нощен пикник” (2001), „Моят безшумен антураж” (2005), „Маймуните край нас” (2006), „Малко нещо” (2008). Чарлз Симич е публикувал и множество художествени преводи от сръбски, словенски, македонски и френски език. Автор е на няколко антологии на съвременна поезия и на няколко есеистични книги, сред които: „Творческият акт” (1983), „Четири преводачески вариации” (1992), „Безработен прорицател” (1995), „И дяволът е поет” (2006). Носител е на множество престижни награди, сред които: „Пулицър” за стихосбирката „Светът не свършва” през 1990 г., наградата на Академията на американските поети (2000), наградата „Уолъс Стивънс” през 2007 г., когато същевременно е избран за петнадесетия лауреат на Конгресната библиотека на САЩ.
Поезия
Срещу всичко това, което нахлува
Есеистика