Зоя Маринчева: Танц с носталгични обувки

На 15 юли, в 18 часа, в Културен център „Тракарт“ – Пловдив, Зоя Маринчева и издателство „Летера“ ще представят „Танц с носталгични обувки“. За стихосбирката на Зоя Маринчева ще говори университетският преподавател от ПУ „П. Хилендарски“ Здравко Дечев, а откъси от нея ще чете актрисата от Драматичен театър – Пловдив, Мария Генчева. Редактор на книгата е Атанас Капралов, оформлението е на Васил Киров, а корицата – на художничката Маргарита Джарова. Софийската премиера на книгата ще бъде на следващия ден, 16 юли, в столичната книжарница „Хеликон България“. Известната американска журналистка и преводачка Зоя Маринчева е родена и израснала в Бургас, завършила е българска филология в СУ „Климент Охридски“ и до 2000 година работи като журналист и редактор в печатни издания в София, след което имигрира в САЩ. Живее в Тексас от 15 години. През годините е учила право, работила е в адвокатска кантора, в компанията Епъл, а след раждането на синовете й – близнаци и дъщеря й, се занимава с писане, преводи и общественозначима дейност. „Танц с носталгични обувки“ е дебютната стихосбирка на Зоя Маринчева, в която безмерният американски Югозапад си дава среща с българското кръстопътие. Опънатите до счупване нерви от загубата на идентичност, родина и твърд изграждат петолинието, по което модерният човек с дух на вечен скиталец се изкачва безстрашно към хребетите на неуловимото щастие, за да устои на стихиите, да търси почва за корените си, да твори смисъла на бъдещето си. Трите части – „Чуждоземка“, „Славяноезичие“ и „Оживелият камък – човекът“ поетически изследват извечния митологически сюжет на човека, напуснал Рая, който в търсенето на себе си и изгубената земя успява да създаде собствен, автентичен, многообразен свят. В хуманния свят на Зоя Маринчева човекът е направен от светлина и карбонатни следи, но, разкъсван между два дома, два езика, два бряга, той намира «третото състояние на духа» (Одисеос Елитис), това, при което противоположностите спират да съществуват и човекът се издига отвъд представите за добро и зло, за да намери спасение в поезията, в прераждащия се камък и митотворчеството. Дискомфортът от острата, пареща емоция е париран от виртуазната работа с езика. В този смисъл това е поезия на съзиданието, на устояването, на безстрашието на човешкия дух. Зоя Маринчева пише и на български, и на английски, и е позната с есетата и поезията си, които са издавани в редица български и американски издания, като например Zoland Poetry, To Topos, Montreal Review, Evergreen Review, Аrts United, Литернет, Кръстопът, в-к „Сега“, Либерален преглед и др. Като есеист е сътрудничела и на радиопредаването „Страници“, и поддържа личен блог. Последният й проект, представен в България, е видеопоезия, изработена след спечелен конкурс на голям арт фестивал в Тексас, по картини на американската художничка Лезли Кел от четирима млади видео дизайнери от САЩ и България. Видеото е представено на София Поетики през 2012 година. Зоя Маринчева превежда и представя български автори на английски език и в САЩ. Нейни преводи на Стефан Бонев, Керана Ангелова и Николай Райнов са излезли в престижни американски издания като Two Lines, Washington Square Review, антологиите „Thresholds“ и „The Season of Delicate Hunger“.