кутия пълна със сушени еделвайси
се отваря за пореден път
думи се търкалят по новия диван
падат по стария килим
навсякъде из стаята са разпилени
прахоляк от думи
до болка познати
изтупвам ги изсмуквам ги
следващия път отново са там
сухи и стари като цветята в кутията
преглъщам затварям очи
крещя наум придържам краищата
на опънатите си нерви
търся отърсване в другия край
на алеята бягам до там
където думите се оказват остри
и прерязват нервите точно по средата
няма земетресение и аз не съм тук
не съм там не съм
няма ме разпадам се
на парчета