Новите форми на изказ в съвременната арабска литература
Навярно това е доста обширна тема, която се нуждае от сериозен анализ и научен труд, за да можем частично да осветим такъв род литература.
Повечето учени и изследователи са наясно, че първите стъпки на тази литература са започнали в началото на 19-ти век, а именно с френската инвазия в Ливан, Египет и някои други арабски държави.
Френското присъствие измести до голяма степен влиянието на османците, които не са допринесли за развитието на литературния и културния живот в арабския свят.
Ако изключим отчаяните опити на университета „ал-Азхар” в Кайро в тази насока, арабската интелигенция остана в плен на класицизма.
Вероятно арабската литература не е успяла още да се освободи от старите форми на изказ. До средата на двайсети век на почит остана метричната форма в поетичното изкуство, докато така нареченият Макамат (Притчи и героично-исторически разкази, които се предават устно и се рецитират по кафенетата и публични събирания) остава известна форма на изказ до появата на съвременните технологии за печат и разпространение.
Отварянето на арабския свят към Запада помогна до голяма степен за приемане на новите форми на творческо писане на социално ниво, именно късия разказ, новелата, романа и драмата.
Арабската интелигенция се запозна и с новия начин на европейски живот, светски традиции, компетентни и еманципирани жени, театри, кино, изложби. По-късно започна и трескава преводаческа дейност. Появиха се преводи на големите френски, английски, руски и немски писатели, такива които са оставили трайни следи в съзнанието, мисленето, методите и формите в изкуството и творчеството.
Тези процеси се развиха с различни темпове в арабските страни, в зависимост от местни географски фактори като готовност за промяна, поява на институции, университети и специализирани центрове за превод. Този процес най-добре се разви в Ливан и Египет.
В тази статия фокусът е насочен към опредена форма при създаването на съвременния роман, предвид „Потокът на съзнанието”, в качеството си на модернистичната литература на двайсети век. Този елемент подава директно заявление за възпроизвеждане на психологическия живот на умствеността чрез асоциацията на единнство и сцепление. Основател на този психологически термин е американският философ Уилям Джеймс. Този метод позволява постоянно подаване на мисловен поток от идеи, емоции и имитиране на говоримия език, чрез вътрешен монолог.
Най-видните последователи на този стил са Достоевски, Лев Толстой, Джеймс Джойс, Марсел Пруст и Уилям Фокнър.
Палестинският писател Гассан Канафани е между първите пионери, които са попаднали под влиянието на това течение, тъй като Канафани е имал възможността да учи в западно начално училище „Алфрейр” в град Акър, където се запознава със западното и руското изкуства. Канафани успя да съчини много творби в различни жанрове като драмата, романа и късия разказ, възползвайки се от новите форми на писменост.
Такава тенденция се забелязва в романа „Каквото Ви остава”, в този роман Канафани говори от първото лице, описвайки драматичто психически ключови моменти в опит да пренесе своите мисли, най-вече спрямо жестоката окупация и липсата на справедливост. Вътрешните монолози обогатяват романа и му придават нужната тежест.
Друга форма на конструкция на романите и късите разкази е описването на събитията от неутрално трето лице, оставяйки широко пространство на читателя сам да си представи развитието на основните компоненти в романа.
Неутралният наратив позволява да се поддържа обективна линия на мисленето, което кара читателя да повярва в доводите на писателя, далеч от натрапването чрез налагане на мнение, чувства и предпочитания.
Можем да посочим няколко причини за появата на този род наратив:
1. Обективизъм, насърчава читателя да проследи идеите и замислите на писателя.
2. Новаторство, новите техники в съвременната писменост са доста привлекателни, предоставят глътка въздух сред интелектуалните среди и възможност за взаимодействие и размисъл.
3. Възникване на потоци на съзнание, както и подсъзнателно
мислене.
Модернизмът в литературните жанрове рефлектира и въздейства върху мирогледа на писателите, които не остават отделени от новите течения в изкуството, за сметка на традиционните методи на писменост. Малцина арабски писатели продължават да приемат тежката метрична форма в поезията, която изисква определени принципи и рамки, което до голяма степен ограничава поетите. Белият стих, макар да изглежда от пръв поглед лесен и постижим, изисква също усещане за ритъм и вътрешна музика.
Затова твърдя, че мнозинството от тези, които търсят лесни изяви и гонят популярност за сметка на качеството на творението, се провалят.
Елементите на въздействие на глобализма са всепроникващи. Новите форми и явления не остават затворени в една общност. Те бързо се простират навсякъде из петте континента.
Важното в крайна сметка е да се намери обща формула, която да обобщи новите форми на писменост, без да се губи богатото наследство от основните цивилизации.