Стефан Иванов: Навътре

Представяне на книгата:

1 декември 2014 г. (понеделник)

от 19.30 часа

Театрална работилница "Сфумато"

от местопрестъплението

някой ден

продавачът на вестници

от жълтата сергия

ще види новините на живо

на уличната лампа

дето я знае

че не свети от десет години

ще е обесен някой

от онези които

наистина имат

имена и лица

размишлявал е

убеден съм

по този въпрос

малко ще ми пука

за министъра на културата

малък човек е

министър-председателят е по-голям

ще ми пука по-малко

министърът на вътрешните работи

е средна работа

за него и пръст не бих вдигнал

виж

ако заровят този на образованието

в основите на пирамида

това ще е интересно

мисли си той

мълчаливо върти въженцето в джоба

връща ресто

мисли си още

Лирическият почерк на Стефан Иванов поразява като особено адекватен на кризите на съвременния човек, технологично разтворен в множество пресичащи се мрежи, без това разтваряне да предлага лек срещу ранимостта на едно „навътре”, което парадоксално се е оказало извадено навън, оголено, лишено от опора. В тези мрежи, интерфейс на вътрешно и външно, Стефан Иванов улавя както съкровено-интимното, така и социалното и политическото, като по този начин включва в орбитата на собствения си опит големите диалози на българската и световната поезия. Миглена Николчина

уморената смърт

на андрей платонов

момчето

чийто баща се удави

чиято майка умря години преди това

една гладна сутрин

до светофара на булеварда

задръстен с коли

разбра

времето е пътешествие

от майка му

до чужди градове и улични домове

момчето видя

разтърка зачервени очи

погледът се отмести от билборда

от гигантските усмивки на жени по сутиени

видя предмет нещо вещество

видя времето

движение на мъката

със скъсани обувки без връзки

разбра

забавянето на дните

усети изгниването

помириса непотребния боклук

на смачканите кучета и гълъби

разбра

изхрачи се

между очите

на столицата

и се усмихна

прекалено тъжно

неспособно

да умре

само веднъж

Стефан Иванов