Илиян Любомиров: Ти с рошавата си коса
ти с рошавата си коса
шала на възел
синята по детски
пастелна рокля
и мокасини на голо
с пъпчица от комар
над глезена
и не-можах-да-видя
какъв цвят гащички
си моята автобусна любов
спирката ти ще изпревари
моята което е жалко
но съдбата обича
такива неща
и ти нетърпеливо вадиш
от чантата си
разни чудесии
устните ти целуват
цигарения филтър
пръстите галят
листчето и омачкват
тютюна
блазе му
слизаш и искаш огънче
от непознат запалваш
димът е ловък крадец
пред очите ми те хваща
под ръка и те отвежда
на мен ми остава само
да снимам това
със старата си нокия
и да те запаметя в
НЕИЗПРАТЕНИ