Смъртта смята звездите за корички върху раните на нощта
Смъртта има дюкян на капалъ чарши на уличката, където
правят фесове,
Смъртта мисли, че понякога е много хубаво да се използват
английски думи,
Смъртта пази в пълна тайна съществуването на бяла зебра,
Смъртта играе с времето на табла,
Смъртта шепне в ухото на коня какво е красотата,
Смъртта е уплашена до смърт, защото не знае своето име,
Смъртта е със сиви очи и не помни, че някога са били сини,
Смъртта говори с птиците, единствените си приятели, и
не ги разбира,
Смъртта предпочита курвичката от градината с жасмините йосадхарта
пред сидхарта
Смъртта си мечтае за пенсия, която да допълва с 5800 дни
социални добавки
Смъртта, светулка, която учи по нещо от всеки, когото докосне
Смъртта въобще и не мисли да живее на село
Смъртта казва, видях баща ти на фронта, праща ти поздрави
Смъртта си води дневник, но не вписва дати
Смъртта подарява на опечалените воала на забравата
Смъртта пие всяка вечер, за да заспи и предпочита бърбън пред уиски
Смъртта държи на старите си навици и мие зъбите си със сол
Смъртта тегли потребителски кредит, за да погаси дълга
на кредитната си карта
Смъртта работи работа, която не обича
Смъртта събира картички от чужди крепости
Смъртта смята звездите за корички върху раните на нощта
Смъртта проклина бога, но не пропуска молитва преди лягане
Смъртта подчертава любимите си стихове
Смъртта се дразни най-много на онези, които питат „защо точно аз“
Смъртта вече не се срамува да плаче
Смъртта е вече сред нас и се бори, както и ние.
Превод от английски Людмила Миндова, Стефан Иванов