УТРО
На Уинстън Хю Одън
(посвещение, което стана in memoriam)
Лъчите са слънчеви ръце които ме въздигат
ведрото небе е баня приготвена
за да се измия от потта и плюнката на живота
в който всяка нощ ангелите ми тръбяха на ухото.
Трия се с недокоснатия кремък на съня
докато не съживя отново всичко
докато не се превърне всичко в огледало.
Но ако го погледна, самият аз ще се превърна в камък.
Торбата натъпкана със земна тежест
която и Крали Марко не може да повдигне
е тежестта на собствената душа
която ме влече назад към ложето от камък.
Но навън под златния дъжд от лъчи
отново съм милиарди трептения и парченца
а и едно цяло – Адамовото безгрешно тяло.
Превод от македонски: Роман Кисьов