Богомил Гюзел: Утро

УТРО

На Уинстън Хю Одън

(посвещение, което стана in memoriam)

Лъчите са слънчеви ръце които ме въздигат

ведрото небе е баня приготвена

за да се измия от потта и плюнката на живота

в който всяка нощ ангелите ми тръбяха на ухото.

Трия се с недокоснатия кремък на съня

докато не съживя отново всичко

докато не се превърне всичко в огледало.

Но ако го погледна, самият аз ще се превърна в камък.

Торбата натъпкана със земна тежест

която и Крали Марко не може да повдигне

е тежестта на собствената душа

която ме влече назад към ложето от камък.

Но навън под златния дъжд от лъчи

отново съм милиарди трептения и парченца

а и едно цяло – Адамовото безгрешно тяло.

Превод от македонски: Роман Кисьов