ЛИТОГРАФИЯ С ВОЕВОДИ
На тавана в Преслав, сред останките прашни
от живота отминал на три поколения,
двама млади войводи, и красиви, и страшни,
свойте огнени погледи впериха в мене.
Незабравил вкуса на чирашкия залък,
работилничка дядо успял да си спретне
и - тъй както мечтаел си още от малък -
и картина с войводи си купил най-сетне.
След това се прекръстил, ръкави запретнал
и отново повдигнал очи към стената,
дето греела таз литография цветна
с Хаджи Димитра и Караджата.
И когато избърсах праха от стъклото,
цветовете запяха, тъй както тогава,
а след ден окачих си я аз над бюрото -
нека в трудни минути моя делник да сгрява.
В този век на големи и малки компромиси,
често някой компромис изглежда потребен.
Ала ти, литографио стара, защо ми си,
ако в тежък момент не погледна към тебе?
А погледна ли, както тогава сурови
воеводите пак оживяват веднага
и връз тежките дръжки на свойте пищови
Караджата десница замислено слага:
"Във борбата за чест и за бащина стряха
законите бяха безмилостно строги,
че хората още тогаз се деляха
на мъжи мъже и на чужди подлоги.
Ако бяхме компромиси правили ние
пред олтара на свойто Отечество мило,
ни Хаджията щеше непогребан да гние,
нито аз да се люшкам на турска бесило!"
Тъй едничка минута във тихата стая
с воеводите свои мълчаливо говоря...
Но след тази минута със сигурност зная,
че компромис и този път няма да сторя!