ТЕЖКИ ВРЕМЕНА
Ташка... Ташка тогава беше най-добрата ми приятелка.
И да знаеш, аз бях и пазач. Пазих къщата от по-малките кучета, по-малки от мен, де. Гонех тези дребни кучета, ако се промъкнеха през оградата в градината. Лаех срещу големите кучета зад сигурната защита на бокса. Тогава идваше стопанинът и гонеше големия насилник. Моят стопанин беше силен и храбър. Освен пред жена си...
Питаш ме дали съм пазил къщата от хора? Ами, не съм. Защо да се заяждам с хората, моля те? Резултатът винаги е лош за нас, кучетата. Освен в онази кутия, дето ѝ казвате телевизор, която гледа стопанина ми в двора, когато дните са топли. В нея кучетата ги потупват по врата, ако ухапят някого. Например онзи Рекс. Мен стопанинът ми би ме пребил, ако го направя...
Но ако някой се осмелеше да пипне Ташка... Ух! Щях да го убия. Щях да му разкъсам гърлото. Сигурно щях да му разкъсам гърлото. Щях да го убия, пък бил той и глупавият ми стопанин. Щях да убия и онова огромното животно, дето се казва слон! И нямаше да ми пука, какво щеше да ме коства...
Да... Знаеш ли, през онези дни всички говореха за тежките времена. Това е, когато се споменава криза, война и когато стопаните много пушат и седят замислени. Поне аз така го разбирах по това време. Тогава бях малък и такива работи... В такива дни стопанинът не ме галеше, докато седеше и пушеше. Само гледаше някъде долу и унищожаваше цигарите. Стопанката непрекъснато го викаше и телефонът непрекъснато звънеше. Слушах как стопанинът и приятелите му говореха за това ще има ли война или не. И какво ще стане, ако има война. Казваха, че и ако има война, тя ще продължи само няколко дни. Само трябва да се пазиш, да се скриеш в миша дупка и... нищо повече. А аз тогава се питах как такива големи и тромави същества като вас, хората, могат да се скрият в миша дупка. Че аз и като малко кутре не можех да се промъкна в миша дупка. И Ташка, която беше мъничка като мен не знаеше, че то само така се казва. ,
Защото стопанинът освен мен имаше и мишок, на който му викаше Фатми. Фатми живееше в стената на двора. Стопанинът не искаше нито да го убие, нито да го изгони. Дори му оставяше трохи от хляб или разни семчици пред дупката. Само внимаваше жена му да не види мъничкия... Знаеш ли, тя мразеше мишките...
Това с войната и мишата дупка не ме касаеше. Аз имах Ташка. И на Ташка ѝ беше все едно. Тя имаше мен.
Стопанинът и жена му ѝ обуваха ботушки и обличаха якенцето, за да може да ходи край мен в дните, когато не валеше дъж.
Из романа "Аз съм куче... и се казвам Салваторе" (2005)
Превод от сръбски: Мария-Йоанна Стоядинович