Назъм Хикмет: Вратата на затвора

Назъм Хикмет

ВРАТАТА НА ЗАТВОРА

Шест жени стояха пред железните врата,

пет седяха на земята, а едната – на крака;

Осем дечурля стояха пред железните врата –

личи си, че не са научени да са с усмихнати уста.

Шест жени стояха пред железните врата,

с крака, излети от търпение, с ръце, изпълнени с тъга.

Осем дечурля стояха пред железните врата,

тъй, както джинове надзъртат тези в пелена.

Шест жени стояха пред железните врата,

здраво скрили своята коса.

Осем дечурля стояха пред железните врата,

едното стиснало ръка в ръка.

Един стражар стоеше пред железните врата,

ни свой, ни враг, безкрайна – смяната, горещината – ад.

Един жребец стоеше пред железните врата,

готов да се разплаче още малко и а-ха.

И пес един стоеше пред железните врата

с муцуна черна, жълтеникаво-космат.

Зелени чушки в плетените кошници,

в торбите – въглища, в дисагите чеснов и праз стояха.

Шест жени стояха пред железните врата,

а зад вратата петстотин мъже стояха, господа.

Не бе ти от шестте една,

но от онези петстотин мъже единият бях аз…

Превод от турски: Азиз Шакир-Таш