ВРАТАТА НА ЗАТВОРА
Шест жени стояха пред железните врата,
пет седяха на земята, а едната – на крака;
Осем дечурля стояха пред железните врата –
личи си, че не са научени да са с усмихнати уста.
Шест жени стояха пред железните врата,
с крака, излети от търпение, с ръце, изпълнени с тъга.
Осем дечурля стояха пред железните врата,
тъй, както джинове надзъртат тези в пелена.
Шест жени стояха пред железните врата,
здраво скрили своята коса.
Осем дечурля стояха пред железните врата,
едното стиснало ръка в ръка.
Един стражар стоеше пред железните врата,
ни свой, ни враг, безкрайна – смяната, горещината – ад.
Един жребец стоеше пред железните врата,
готов да се разплаче още малко и а-ха.
И пес един стоеше пред железните врата
с муцуна черна, жълтеникаво-космат.
Зелени чушки в плетените кошници,
в торбите – въглища, в дисагите чеснов и праз стояха.
Шест жени стояха пред железните врата,
а зад вратата петстотин мъже стояха, господа.
Не бе ти от шестте една,
но от онези петстотин мъже единият бях аз…
Превод от турски: Азиз Шакир-Таш