говоря с метачка в градската
ще ти преча ли питам
стой си спокойно казва
пуши си цигарата
много трудно изглежда се метат
опадалите цветове от липите
защото са мокри напоени
от нощния дъжд
влагата от пейката
попива по панталона
блузата кожата
вените костите
синапсите реагират
на инвазивния хлад
толкова е свежо
не знам дали да тръгна
накъде
искам да пометя мисля си
може ли за малко метлата питам
много си хубава да метеш отговаря
и Маргарита е хубава
и ти си хубава
(дребна измъчена жена с изписани вежди без зъби и сини очи)
ама управлявате метли
стой си спокойно казва
господ здраве да ти дава
не ми подаде метлата
на нея я е връчил