НОЩЕН РАСТЕЖ НА СЛОВОТО
Преголяма е тази тъжна птица за моя нощен свят
Червен змей през клони призовава смъртта
Вместо звезда във моя пчелин простор без цветове
Малък корен на словото никне в шепот притаен.
Смъртта е претъжна без листа и дъждове
Лежа ранен от птичи сенки дървета и води
Моят говор е смърт на птиците гръм и ножове
Синя и зелена река която се опложда в сън
Знам, побратимяват се дивите ветрове и сенките
В най-чудесна игра на нощта и птиците
Оставам сам: Аз, втори корен на словото
Шепот да съм във пчелин простор без лице.
Превод от македонски: Роман Кисьов