Стефан Иванов: звън
звън
на шезлонг в берлин до реката
отпивам малцова бира
чета разказ за българия
опиянява ей
прескача границите
които уж липсват
прелиствам и се питам
за седмица не целунах никого в берлин
миналият път беше друго
авторката на книгата долепя ли устни
някъде край витоша
или и тя чете
сваля очилата
втренчва се навътре
и кукуригането на мобилния
пъди от зениците
оформящото се като
монета или камбана
стихотворение