Закономерност
ти мислиш как прокраднал
поглед между думите
и свил мълчанието на кълбо
навивам ловко времето
на плетени къдели
ти чувстваш как в
очакването на нощта или в съня
денят е странен минотавър
а лабиринти – нишките на думите безпрепинателни
с които търся всеки ден спасение
ти виждаш призрачни
отблясъци от мен
в зелените сърца на тишината
които са лъчи от твоя поглед
така добри
и пламенни
невероятни…
аз виждам
чувствам
мисля
но уви – улавям
само къс най-искрена невинност
талант пропит във думите
движението ти – в цветове
които претворяват сцената
като във камера обскура
с енергията на тайни светове… или мелодия жадувана
очакване –
най-леденият и безкраен свод на битието:
в незнанието за себе си едва заспивам
– сред полунощни стихове
и разговори с теб
материята на делника за миг изтривам
а този миг е сякаш повей от случайност
която всяка зле премерена закономерност
с живот и красота след себе си изпълва
… за светлина