Анте Поповски: Каменно

КАМЕННО

Ти излезе от Изток, но никога не залезе.

Всички угаснаха

- само в тебе гори светлината.

Както и всичко друго – и словото твое се раждаше в мен.

И когато се опитах да изрека твоето име,

гласът ми се вкамени на устните.

Дълго трептяха тази нощ клоните край езерото,

а по брега се разхождаше историята,

с твоето име и с някаква луна в ръцете.

Превод от македонски: Роман Кисьов