Въпреки спекулациите относно личността й,
съм убеден, че Господ работи на летището
и се усмихва, когато й казвам,
че отивам Едикъдеси,
поглежда паспорта ми формално,
докато си мисля как ли изглеждат
гърдите под ризата й,
после връща паспорта, пуска ме да отида
там, където всъщност Тя ме е пратила.
По време на полета
съседът ми дъвче тютюн, поръчва уиски,
мисли гузно за последната си изневяра,
бълнува възмездия, въздушни ями,
неизбежни катастрофи. Аз
очаквам да я срещна на следващото летище,
гледам облаците и си мисля, че е хубаво да си близо до Нея.