Димитър Манолов: Небеса

Въпреки спекулациите относно личността й,

съм убеден, че Господ работи на летището

и се усмихва, когато й казвам,

че отивам Едикъдеси,

поглежда паспорта ми формално,

докато си мисля как ли изглеждат

гърдите под ризата й,

после връща паспорта, пуска ме да отида

там, където всъщност Тя ме е пратила.

По време на полета

съседът ми дъвче тютюн, поръчва уиски,

мисли гузно за последната си изневяра,

бълнува възмездия, въздушни ями,

неизбежни катастрофи. Аз

очаквам да я срещна на следващото летище,

гледам облаците и си мисля, че е хубаво да си близо до Нея.