Сега ще напиша най-прочувственото си стихотворение
... няма да мога.
Сетивата ми
са мъртви.
по-мъртви от хриле на риба,
разсичащи цвета на въздуха
на тънки нервни окончания,
на синьо-сиви глътки
от мълчание, тъй глухо и самотно
по-мъртви са от сол във рана,
основно средство на развитието,
тъй неутрално бяло, смъртно
бяло, погълнало и смляло
до безличие цвета на болката
по-мъртви са от градска улица
след смъртен митинг на надеждата,
подписан график на несбъднато,
възкръсващ и умиращ в сенките
на водопади от очи и въжделения
по-мъртви
сетивата ми
не са били.