РУИНИ НА МИСЪЛТА
Казвам: стар часовник бие във ветровита нощ
над огъня на заспалите любовници...
Казвам: погледът на някакви небесни очи
като топла постеля, за да заспят децата...
Казвам: непознат глас обикаля в мрака, сред зрелите ябълки,
след побегналите коне, в изобилието на лятото...
Казвам: цели потомства, скрити в камъка,
още копаят и търсят нещо, което не са намерили в живота...
Казвам: кула се издига между морето и небесата,
и във всяка пукнатина има по една молитва...
Казвам: старица подава вода и сол на странника
и го пита къде е нейния син...
Казвам: дъжд приижда отвъд нейните думи,
защото син цветец вехне някъде в житата...
Казвам: попитайте от коя страна на времето отидоха
и какво знаме се вее върху костите на вашите бащи...
Казвам: чуваш ли какво нашепва морето,
бели острови ти се заканват като огън във съня...
Превод от македонски: Роман Кисьов