Райън Ван Уинкъл: Без заглавие ІІ

Райън Ван Уинкъл

БЕЗ ЗАГЛАВИЕ ІІ

„Нищо не може да бъде изгубено, ако не бързаш. Ако има нещо което те кара да бързаш, в гореща припряност, към някаква стъпка, която ти никога не би направил нарочно, това нещо можеш да осуетиш, като не бързаш; но нищо стойностно не може да бъде осуетено от небързане.”

Ейбрахам Линкълн

Времето е нищо

И това би трябвало да ми позволи

Да взема всеки транспорт,

който искам. И аз няма да

бързам в гореща припряност, нито

ще погледна на времето

като претендент,

или на теб, която бързаше

за този влак,

мислейки, че си закъсняла.

Луната падаше,

спъвайки се в твоите чанти

и аз исках

да кажа, че не си закъсняла,

че влакът ще дойде

отново и отново,

като сън, че падаш,

като звезда

морска с ръце, израстващи отново.

И моите ръце и време

са нищо и това

би трябвало да ти позволи да ги

приемеш в своето време,

нарочно, като качване

на влак, който знаеш, че искаш,

със солидно име и посока,

отпечатани отпред с окончателни букви

Превод от английски: Анджела Родел и Иван Христов