Райън Ван Уинкъл: Без заглавие ІІ
БЕЗ ЗАГЛАВИЕ ІІ
„Нищо не може да бъде изгубено, ако не бързаш. Ако има нещо което те кара да бързаш, в гореща припряност, към някаква стъпка, която ти никога не би направил нарочно, това нещо можеш да осуетиш, като не бързаш; но нищо стойностно не може да бъде осуетено от небързане.”
Ейбрахам Линкълн
Времето е нищо
И това би трябвало да ми позволи
Да взема всеки транспорт,
който искам. И аз няма да
бързам в гореща припряност, нито
ще погледна на времето
като претендент,
или на теб, която бързаше
за този влак,
мислейки, че си закъсняла.
Луната падаше,
спъвайки се в твоите чанти
и аз исках
да кажа, че не си закъсняла,
че влакът ще дойде
отново и отново,
като сън, че падаш,
като звезда
морска с ръце, израстващи отново.
И моите ръце и време
са нищо и това
би трябвало да ти позволи да ги
приемеш в своето време,
нарочно, като качване
на влак, който знаеш, че искаш,
със солидно име и посока,
отпечатани отпред с окончателни букви
Превод от английски: Анджела Родел и Иван Христов